В края на града

Заглавие: В края на града Сря Юни 20, 2007 12:53 pm

Тъмна, тиха нощ. Пълнолуние, въпреки, че облачетата закриват луната от време на време. Едно гладно банши е излезнало на лов.
Алекс запрескача от дърво на дърво, криейки се от хората. Те не трябваше да я виждат, освен ако не бяха обречени на смърт.
Баншито усети остра болка в сърцето. Погледна под дървото на което се бе качила. Покрай него минаваше една влюбена двойка. Това докарваше баншитата до лудост. Мразеха такива влюбени птички. Алекс се отнесе в спомени...
Преди години тя самата беше влюбена до полуда в едно момче. Двамата бяха заедно, всичко беше чудесно. Докато един ден той не я остави и не разби сърцето й на две. Единственото нещо което тя искаше, бе да изчезне от лицето на Земята. Едно банши се опита да й даде тази възможност, когато се опита да закуси с нея или по-точно със болката й. Но заради онази капка чародейска кръв от бабата на Алекс, тя вместо да умре, стана банши. Тя прие това като възможност да накаже останалите момичета като нея за глупоста им да се влюбят.
Болката в сърцето й пооттихна. Двойката се беше отдалечила на безопасно разтояние.
Алекс се огледа. Беше тъмно. Вече почти всички спяха. Тук-таме имаше едва видима светлина от загасващи свещи или нощни лапнички.
....
След половин час обикаляне из квартала, Алекс се върна при началото на горичката, по-бясна от всякога.
- Как може такова нещо. Та това е абсурд. В целя квартал да няма едно ранено сърце. Тук е пълно с такива който или все още незнаят какво е обич, хлапетии разни. Или такива каквито за лудо влюбени..."ох, скъпи, мой". Или някакви пенсии дето вече непомнят какво са яли вчера на вечеря, пък камо ли чуство като обич. Или по-скоро раздяла. Това е ужасно. Гррррр-аааа - Алекс беснееше, чупеше клони на ляво и дясно. Скачаше от дърво на дърво. Не можеше да си намери място. Реши, че ще се прибере в гробището и утре пак ще излезе.
Алекс тамън излизаше от гората когато чу листата да се мърдат зад нея. Тя не беше сама....

Заглавие: Re: В края на града Сря Юни 20, 2007 3:10 pm

знам че е малко и не е усобено добре написано ама ми е за пръв път и просто не исках да го правя паур плеи нито пък да претупвам нещата...извиняваи...

...една феичка се луташе учаяна от живота.Прелиташе от дърво на дърво от време на време спираики за да забърше потеклите от очите и сълзи.Всеки миг на малката феичка причиняваше болка на сърцето и...туко що се бе случело нещо ужасно...
"-Флора...трябва да скъсаме.Не те обичам.Усъзнах че сестра ти...тя ме привлича...съжелявам." тузе думи се врязваха като остър нож в малкото и телце.
Баща и неведнъж бе и казал да не се лута самичка из гората защото има опасни същества но момичето си беше взело изпита и сега вече можеше да проникне в мисли на свои близки и приятелка ако и се наложише да повика помощ пък и носеше в себе си от вълшебния си прашец.Само той можеше да помогне на малката Флора от лошите същества идващи в гората.
Изведнъж в далечината се чу чупене на клони и ядосани стонове.
"Защо точно днес?" помисли си момичето и опита да проникне в мислите на сестрите си и на приятелките си.С едната си ръчичка Флора загребя от прашеца.Започна да се отдалечаваи да навлиза в гората за да се спаси то съществото което я бе чуло и което я следваше.Феичката с все сили пърхаше с крилца за да се измъкне от това състояние но те не бяха съсдадени за дълги пътувания и след отрицателно време се умори и кацна по-уплашена от всякога зад едно дърво.Съществото я наближи.Някои се движеше по дърветата и наближаваше...после Флора видя какво е това същество.Това бе банши.В далечината се видяха около дваисе феички които пърхаха с крилца и бързаха да помогнат на Флора.
-Падна ли ми.-щастлива каза баншито приготви се за храна и получи от прашеца които попадна в очите и`.Феичката събра сили и полетя към приближаващите я познати когато не усети че е следвана от същото лошо същество.
-Няма да ми избягааш.
-Устави ме...нищо не съм ти направила...-извика Флора опитваики се да се задържи в въздуха.
-О така ли?
-Устави ме.-разрида се Флора паднала на земята.Крилцата и не издържаха а фейте помощници бяха още далеч.

- Да, в крайна сметна наистина си права. Нищо не си ми направила. Просто съм гладна. Тази вечер не можах да се навечерям като хората. А в теб има това което ми трябва да го направя. Ааааааааааааааааааааааа - баншито започна да пищи. В този момент нещо тупна на главата й.
Една феичка от покреплението на Флора, тази която беше дошла най-бързо, падна на главата на Алекс за да привлече вниманието й.
- Оставия намира, банши - започна да пищи малката феичка
- Намерил кой да ми държи сметка - разсмя се Алекс
- Имаш проблем с изпълняването на молбата ли? - вече цялата делегация от феички беше дошла водена от 25 сантиметровия баща на Флора. За фея, той беше наистина голям и внушителен, но за банши...
- Да! Защо? Какво ще ми направиш, а? - Алекс започна да се привива от смях на гледката как бащата на Флора си нагъва заканително ръкавите на блузата. Но това не трая много, банши пак започна да пищи.
В този момен всички феи се нахвърли върху нея. Едни я сипеха с парализираш прашец, други я удряха с малки ръчички и краченца. Банши пищеше, махаше с ръце, искаше час по-скоро да се оттърве от този рояк нахални конски мухички. Накрая успя. Огледа се. На земята бяха нападали всички феички, с изключение на 3 - Флора и две нейни сестри. Банши не можеше да мърда защото най-накрая прашеца на феичките беше подействал на тялото й.
- Знаете, че не мога да мърдам, но също така знаете, че все още устата ми е свободна, нали - процеди банши през зъби, гледайки към 3-те феички с победоносен поглед - Аааааааааааааааааааааа - тя започна да пищи така, както й се пищеше от началото на вечерта. Най-накрая тя изля целия си яд, и жажда върху тях.
Малките феички се опитаха да си запушат ушите, но нямаше особено смисъл. Отпуснаха ръце до тялото си, кожата им стана бяла, очите сини с резки, соката дълга и бяла, ръста - нормален. Сега на поляната имаше не 3 феи и едно банши, а цели 4 банши.
- Добре станали, нови сестри мои. А сега вървете на лош. Запомнете, убиете ли дори един човек, оставате банши. Приятен лов. - Алекс се поклони съвсем леко. Прашеца вече губеше дейсвието си.

Заглавие: Re: В края на града Чет Юни 21, 2007 1:41 pm

Флора вече като банши тръгна да си търси жертва.Сестрите и тръгнаха след нея.Баншитата обикаляха дълго време а Алекс ги следваше за да разбере какво ще се случи-кои ще е първата фатална жертва на трите баншита.Ето...накрая стигнаха края на гората.Там имаше едно момиче.По лицето на Флора плъзна усмивка...зла усмивка.
Момичето плачеше безутешно.Бе седнала на един пън и бе сложила лице в шепите си.
"Разбитоо сърцееее" помисли си Флора и още по за усмивка плъзна по лицето и`.
-Момиче.- Флора се бе подготвила да закрещи усигуряваики си вечерята и изведнъж се сети за себе си.Аз съм фея...фея.Флора се сети за думите на баншито "Запомнете, убиете ли дори един човек, оставате банши." .
-Убиии я...- Флора чу гласа на баншито които я приканваше.
-Ааааааааааааа.-сеста и` реши да свърше това и уби момичето.Завинаги щеше да устане банши.
Флора усети че се променя.Ръста и се смаляваше.Очите и ставаха същите...с сестра и` ставаше същото.Сега имаше две банши и две феи.

Заглавие: Re: В края на града Чет Юни 21, 2007 2:01 pm

Башни погледна към трупа на момичето, Очите й бяха затворени, ръцете й бяха върху тях, отдолу все още течеше кръв.
- Хах, Флора, оказа се по-силна от колкото предполагах - каза Алекс с лека доза презрение. - Е, една е по-добре от нито една. Да вървим, сестро - Алекс вече говореше да второто банши.
Двете потеглиха към гробишата. Феите пък се скриха в гората крепейки се една на друга защото нямаха почти никакви сили вече с надеждата да се приберат безпрепятствано вкъщи.